"Увертюра"
Музика: Георги Андреев
Хореография: Стойна Кичукова
"Бай Ганьо пътува"
I част
Текст: Стойна Кичукова и Мария Иванова
Музика: Владислав Керанов
Рап изпълнители: Владислав Керанов и Димчо Харалампиев (Dim4ou)
ст. учител Камен Драганов
ст. учител Бончо Василев
ст. учител Росен Мутафов
Хореография на хип-хоп: Сияна-Миа Галин Господинова
Хореография на фолклорна част: Стойна Кичукова
Музика на фолклорна част: Георги Андреев
Музика на заставка: Инструментален фрагмент от „Cry Me a River“ (Arthur Hamilton),
в оркестров аранжимент, свързан с продукцията на David Foster за Michael Bublé.
Текст: Стойна Кичукова и Мария Иванова
Музика: Владислав Керанов
Рап изпълнители: Йоан Савов (Blqn)
Вокално изпълнение на фрагменти:
Сияна-Миа Галин Господинова
Галин Господинов
Стойна Кичукова
Хореография на хип-хоп: Сияна-Миа Галин Господинова
Хореография на фолклорна част: Стойна Кичукова
Музика на фолклорна част: Фрагмент от „Пловдивска сюита“ (Димитър Христов) – създаденa за Оркестъра за народна музика на БНР.
Музика на заставка: Инструментален фрагмент от „Cry Me a River“ (Arthur Hamilton),
в оркестров аранжимент, свързан с продукцията на David Foster за Michael Bublé.
"Бай Ганьо на гарата в Будапеща"
II част
"Бай Ганьо във Виена"
III част
Текст: Стойна Кичукова, Мария Иванова и Владислав Керанов
Музика: Владислав Керанов
Рап изпълнител: Владислав Керанов
ст. учител: Росен Мутафов
Хореография на III част: Стойна Кичукова
Музика на компилация: Галин Господинов
Музика на фолклорна част: Георги Андреев
Музика на менует: K. 334 Mozart Divertimento No. 17 in D major, III Menuetto
Музика на заставка: Инструментален фрагмент от „Cry Me a River“ (Arthur Hamilton), в оркестров аранжимент, свързан с продукцията на David Foster за Michael Bublé.
Музикално-танцов спектакъл "Бай Ганьо"
Текст
"Бай Ганьо пътува"
"Бай Ганьо в Будапеща"
"Бай Ганьо във Виена"
1. Хайде всеки тук от нас по нещичко да поразкаже,
и за този груб герой, той със пример да докаже,
че е срам, а някои от вас не са го чували дори,
но той описва много точно що за хора сме - уви.
Събрани сме от векове на тази пламнала земя.
За нея са се били всички даже и преди Христа,
но пък имаме си странен, селяндурски манталитет,
не ни е срам да го показваме и развяваме навред.
Не е лесно да си българин - горд, но мъничко инат,
смешен, жалък, умен, хитър - като в реалити формат!
Ако питаш всички другите, държавата ни е придатък,
чакат влака да пристигне и да полетят нататък.
Турци, роми и евреи от памтивека се делят
и присмиват ни се тихо, и не искат да дружат
със хора - дето имали са смелостта да се надсмеят
над себе си и с Ганьо пред света да се гордеят.
Припев:
К'во ядете, там без мене?
Круша сладка е нали ?
Хич не плащам, само пробвам…
Купувате си щот сте будали.
2. Ганьо смъкна своя агарянски ямурлук.
Белгийска мантия наметна - щот' Европа муй' дослук.
Не ти нищичко не знаеш Стойчо, Кольо нит' пък ти.
Цвятко за пътя ще разказва колко срам е брал в зори…
Че… от чистички вагони, с Европейски сертификат,
побългарени станали са, всеки майстор бил признат.
Ганьо влаковете хвалел, щот „България не спи!“.
А че нямали сме лампи - виновни другите били!
Не сме си ние виновати... Да ги вземе дяволът!
Чужденците все тъй правят, за да ни омъскарят...
затуй вагоните ни тъмни - децата ни пищят от страх!
"Ура за Сливница, другари!", макар че вкъщи си стоях.
И пътувал Ганьо с трена, хорски гозби да яде.
Втора класа плаща той, но в първа му е по-добре.
Всичко взима без да пита, ще открадне той без страх.
Тютюн, жена и грозде /чужди, той да пробва не е грях!
Припев: .......................................................
3. Цвятко викат ми другари и разказвам тук пред вас.
Тези случки неподбрани, окарикатурявам аз.
Влакът първи за чужбина - интериора да сменим,
пред купето в коридора - гащите си да сушим.
И сменихме трикольора - национален, ценен, мил -
със бяло-жълти флагове във мръсен стил.
Н а всяка гара ни посрещат и музика звучи,
а от вагоните се носи смрад, но гръмка реч ехти.
„Даскале, не им се давай, размахай силний си песник!
Иван Хус те на мен ще хвалят, Филип Тотя - по-велик.“
А момата на перона със букет за нас
се засрами, 'щото Ганьо се засмя със пълен глас.
Че пред нейните цветенца той издуха си носа
и засука си мустака - гордостта му пред света.
Понамигва той на всяка мила, праведна жена.
Пръстите си шава бърже, знай за к‘во тя е дошла.
Припев: ........................................
4. На бербер го водих също, не е лесно да се угоди.
"Дон Жуана" от балкана все чехкини ще плени.
„Булгар, булгар е“, а мечтае да е същии Аполон
и брадичката да стане като на Наполеон.
Мустаците да кабардисат, кат' на италиански крал,
но да плаща не обича, рода ни ужким бил е цял .
„Със пари и баба знае“ само за едно „НАЗДАР“!
Всички длъжни са да му работят, той е техен господар.
Ма къде шъ‘ ходи Ганьо – в ботанически отдел!?
Да им гледа замъците, той за патриотите е чел...
"Посещението свършва щом‘ подпишеш се ей тук."
Той със лакти си проби път, не изчака си реда.
Стига да го не закачат да научи нещо там,
свойто име в тази книга ще положи той без срам.
"Град кат‘ град и само къщи, дай софрата да се слага!"
С „ГанЮ Балкански“ се подписа само да не гледа Прага...
Припев: ...............................................
1. Гъмжило пъстро тук на Будапещенската гара,
затуй пък влезнах аз със наший Ганьо право в бара.
Аз кротко седнах и поръчах ни по чаша пиво.
Светът край мен гъмжи, шуми, усещам нещо диво.
Унгарци строги, намръщени, та чак студени,
облечени красиво, да кажа даже пременени.
Унгарци бледи, с мустаци лъскави, прекрасни...
сравнявайки ги Ганьо каза, че са му ужасни.
Двойна бързина:
2. Маджарките огън, кръвта им гореща!
Със поглед те стрелкат и канят на среща.
Захласнат стоях и не чух как другарят
кат‘ котка се стрелна и няма го в бара.
Навън излетях, по перона се взрях -
ни диря, ни вопъл, ни калпака видях.
Усещам, че чуждата сметка ще плащам.
Характера Ганин започвам да схващам.
Припев: Столът - САМОТЕН!
Хората - ЧАКАТ!
Чашата - ПРАЗНА!
Влакове - ТРАКАТ!
Времето - БЪРЗА, животът - ТЕЧЕ!
Светът се променя, само Ганьо НЕ ще!
3. Дали не е решил, че влакът го е изоставил?
Килимчето му ценно някой друг ли е заграбил?
Той явно няма вяра ни на мене, ни на тях.
Спокойно в ресторанта да си пийна се прибрах.
И слушам няк‘ва чужда, бърза, много странна реч,
и даже чувам аз камбанка бие недалеч.
Захласнат гледам портиера как реди на глас -
за влаковете на перона обявява час .
Припев: ................................................
4. "Егеш-мегеш-сегеш" - нещо чувам - "кеш-кереш".
Какво говори този можеш ли да разбереш?
И с англичаните щом чухме „феке-те-ге-ги“,
за правилният влак очакването в нас уби.
Но ето виждам номера на моя чакан влак.
Сменил е мястото си, пуши му комина пак.
И виждам Ганьо как виси и вика от един вагон,
далече е, не чувам нищо аз на тоз перон.
1. Нашата почивка тук на гарата приключи.
Да плащам бири две сега - на мен така се случи.
Със килимче лъсна Ганьо на прозореца на влака.
С гласа си дрезгав, силен, отдалече той завряка.
Тичал подир трена, с километри го гонил,
зер килимчето му вътре - чи за него се е борил бе…
С попържни описа Ганьо всичко, 'дето е направил,
ругал кондуктора - даже омаян го е оставил.
Той с усмивка само гледал Ганьовата простотия,
разбрал веднага, виждайки го, ТОЙ е от “ония”,
дет’ не си поплюват никак, блещят се и викат:
„Унгарска работа това е - навсякъде се тикат”.
Припев : „От бързане ти бирата забрави да платиш.“
„Те малко ли ни скубят - как мож‘ да им простиш.
Я качвай се по-скоро, че проблема ти решил си.
Ша кажа сал‘ едно - „Имал си бол пари - платил си.“
2. Влязохме във влака - спокойни и напети,
сиреч’ като молив до буренце брикети.
Клекна със дисагите си, гърбом той към мен,
не ме попита гладен ли съм, имам ли проблем…
Извади пита кашкавал и резен хляб голям.
Замляска с апетит чудесен, доволен и засмян.
Бузите издувaше със залъци като мисир.
„Да има винце някой да почерпи“ - каза той подир.
Оригна си се шумно, без никаква култура.
Събра трохите, глътна ги - в корема всичко тура.
Седна добродушно срещу мен и ме погледна,
и в този миг прекрасен сладка дрямка го налегна.
Припев : …………….
3. Да дремне той реши, не плащал бил напразно
и пътят до Виена ни мина еднообразно.
Захърка тъй, че покрива на влака се тресеше.
„Атлаский лев“ шъ кажеш, не човек до мене спеше.
Във Виена настанихме се във хотел „Лондон“.
Багажът ми го взе и го качи един „гарсон“.
Ама Ганьо пък ценните дисаги ги не дава
и по стълби те запъхтя като преяла крава.
„Как ще го дадеш, бе братко - гюл е то това?
Миризма - силна, пара - много ... туй не е шега.
Ще вземе той шише да сложи в своя си балтон…
На „мазните“ им номера не „съ“ ловя - пардон!“
Припев: ………………………………
4.Че мигар те добро ни мислят? - искат все бакшиш.
Айнц, цвайн, гутен морген, все тряя да им платиш.
Мълчешком да се изнижа като пушек от комин...
нито крайцер от парите да не им дам - ни един!
„Розовото масло ценно, в сейфа остави“!
Рекох аз на Ганьо, той като попарен се изви…
„Тука във пояса „шъ“ скрия мускалчетата драги.
Малко тежко, ама знам ли ги... тез‘ крадливи шваби“.
Не поиска той да дойде на обед за храна.
В ресторанта не обичал да троши пара.
После докато се върнах в стаята вечерта,
той нов джоб си бе пришил на старата аба.